( посветено на всички нас- защото сме уникални и различни)

Всички ние,
да, всички сме различни,
на живота дружно пеем песента
като ято диви птички -
тъй различни, фантастични.

Всеки чист е уникат,
всяка песен - по своему мелодична,
всяка птичка със свойте пера,
всяка с различна грация полита.

Неповторими, талантливи
сме и те, и аз, и ти ,
затуй по перушината
не бързай, не съди.

Едни са мощни -
небосвода режат със крила,
с писък величав
и зрение остро,
а в живота умело летят.

Втори са пък малки,
но със бурен нрав -
да хвъркат волно
не се отказват
от зора до късен мрак.

Трети са невинни,
с нежни сърчица -
плашливо бързо трепкат
в обширни небеса.

Четвърти пък самотници
в гнездата си лежат,
в гори - усойници,
или в мечтание с другите кръжат  те,
разперили творчески криле.

Неповторими, талантливи
сме и те, и аз, и ти,
затуй по перушината
не бързай, не съди.

Но всички сме прекрасни
и истински красиви
щом с другите пеем -
тогава сме живи,
щом дружно политаме
без да се съдим,
а оставим всеки
Себе си да бъде

Неповторими, талантливи
сме и те, и аз, и ти,
затуй по перцата пъстри
не бързай, не съди.