Ах, колко пусти бяха часовете.

На масата забравени стотинки,

Прашлива ваза със умряло цвете,

Изрезки от списания и стари снимки...

Рисунките са впити във стените -

Набръчкани, предали своя цвят.

Оттам надничат спомени изтрити

Разказващи за друг, първичен свят...

Страхът за всеки спомен ме преследва.

Прегръща ме носталгия... и прах.

И сякаш съм затворен в тъмна делва

Обвит отвсякъде от своя страх...

А мрака разговаряше с очите ми.

Припомняше ми странни силуети,

Който сякаш бяха част от дните ми -

А всъщност бяха старите предмети...

До болка бяха пусти часовете.

А всички нишки водеха до възел.

Изрезки, снимки... и умряло цвете

и куп стотинки... в невъзможен пъзел.