StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,500
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,619
   Точки: 2,643,684
   Съобщения: 152,336
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Откакто свят светува

 

 

Откакто свят светува

и човека съществува

има знания и разум,

плод на човешки ум.

Има знания и заблуди,

за добро, зло и беди

и хора с разум надарени

и други в заблуди потопени.

Има хора – човеци добри,

на които човешкото общество

и всяко човешко същество

от века до века се крепи

в мрак и ад да не спи,

и доброто, да руши злото,

да го няма при човека злото.

Има и хора –човеци зли,

които докато живи са били,

навред доброто са рушили

и човешко нещастие творили.

Така вечната, безконечна борба

в лоното на човешката съдба,

между доброто и злото се роди

и вечна спътница на човека е била.

Когато в таз борба доброто надделее

човешка радост и щастие се лее.

и  раят е сред хората на земята.

Когато злото навред надделее

и зло навред сред хората зло сее,

раят чезне от майката земя,

гълта човеци добри, като ламя

и раят от земята излита в небесата,

злото да го има там след смъртта.

Така заблудата над истината застава

и в религия, наука, власт, политика

с човешки групи – зла човешка клика

продължава рая на земята да руши

и човешките души с заблуди да теши.

Истината човек над човек извисява

добро за всеки човек да създава.

Заблудата човек над човека поставя

да го подтиска унижава и унищожава,

злият, заблуденият човек –„Бог” той да става

Той по своя воля светът да управлява,

без нищожеството си на еднодневка да осъзнава,

че от човек, творение на Бог, Бог не става.

Живота му на еднодневка бързо минава

и само злото що е сторил след него остава.

Време е всеки човек и човечеството,

в хода на времето,на поколенята в  потеклото

живота си на еднодневка да осъзнае,

Бога и същността му вечна да узнае

и да знае, че от човек  бог не става

и човека до века все еднодневка ще бъде

и така през вековете той ще пребъде,

като бримка малка, жалка, нищожна

от верига безначална, безкрайна, сложна

която живот вечен, безконечен се нарича

и след заблуди човешки човек да не тича,

че от конечното вечност бог не става

и човекът все човек ще си остава,

доволен, радостен и щастлив с доброто

и недоволен в мъки и беди с злото.

което  у себе си трябва да унищожи

доброто с обич и любов да се множи

и да няма ад, да има само рай,

на земята и в небесата до безкрай.

 

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Цикли стихотворения
публикувана на: 2014-04-26
прочитания: 81
точки: 4 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход