Точно аз ли трябваше
да мина през тръните на времето,
пролазили като влечуги по моя път?

Точно аз ли трябваше да избода
ръце, крака и тяло,
за да съм свободен
и да бъда нещо цяло?

Такава е тя моята орис,
да вървя и тръни да сека
по-пътя си, о моя горест!

Сега седя си мълчалив
и тихо плача, но знам, че
ти си там и ще се появиш след здрача.