Не дишат клоните, от студ натежали.
Не пеят птиците, в мрака заспали.
Не шават мишките, cкрити в мазето.
А скрежът завива цветята в полето.

Не рони дъждецът приказки бели.
Не плачат очите, за сън закопнели.
Застинали сухи, устните шепнат:
В тъмното чужди сънища дебнат.

Не люшкат облаци тихо звездите-
ревниво ги крият те от очите.
Ридае самотна и жална луната.
Замислена, стене от болка гората.

Бездомният вятър извива балада.
Изгаря надеждата в ледена клада.
Витаещи призраци търсят спасение.

Октомври е - мрачното зимно знамение.