Болката нокти е впила в мен,
разяжда душата ми с рани
усещам дъха и лют разгневен,
път към сърцето чертае.

Огъня сам не става на жар,
дори когато са тлеещи въглени
после разпалва пожар след пожар,
от хиляди вечни спомени.

Дълго ще ме мъчи на нейната пещ,
и сълзите от страх ще се скрият
би ме убила и с огън от свещ,
но намеренията друго и крият.

Празнично ще отпътува с деня,
но след нея ще искрят хиляди белези
ще до-влачи нейната сестра самота,
да не допуска до мен сноп от светли помисли.