Живея в далечна, чужда страна,
но вечер вървя по познати пътеки.
Денем аз виждам чужди, непознати лица,
вечер се взирам в очите любими на всеки.

Тялом съм тук, духом съм там
при моето мило момче,
останало в къщи - далече и сам,
то като магнит ме влече.

Такъв е живота, казва си всеки,
избърсва сълзите и тръгва напред.
Но там, у дома остава сърцето
при моето мило, самотно момче...