Обичам всичкото време, което ми е нужно да заспя като последна цигара с връх към луната, като спомен за онези лудости, като изтрито червило и безгримна чернова, в която дишат и зачеркнатите думи, като боса разходка от едната ти ръка до другата.
*** Където свършват очите ни започва небето с разкъсана облачност и птиците не са отшелници в моментите, които ти показвам. Влюби се в тях, за да станат и твои и премести ръцете си по посока на тишината ми.
