StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,753
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,356
   Точки: 2,646,225
   Съобщения: 154,790
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,766

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

НЯМА ЧУДЕСА 3

 

И на земята и в небесата

чудеса няма.

Неща за чудене има.

на хората в главата ,

заблуди, диви, луди

за човешки тежки беди

от титани на мисълта сътворени

за простосмъртните предназначени

които мозъците им завладяват

и на себе си ги подчиняват,

срещу истината да застават,

път на истината да не й дават.

Птоломей, далеч в древността,

без да отчита действителността,

геоцентрична  система създал,

в мозъците заблуда посадил,

за две хилядолетия земята приковал,

в пространството, неподвижна тя да бъде,

център на Всемира да бъде и пребъде.

Тази заблуда мозъците завладяла,

свободата на мисълта ограничила.

Когато Коперник се появил

и обективната, божа истина установил,

че “ неподвижната” земя  е подвижна

за таз истина, значима, обективна

той присъда от “непогрешимите” получава

с която за опасен еретик се обявява.

Преди на “божи съд” да го подложат

смъртта от клада го спасява,

но църквата го прокълнава

и последователите му преследва,

божата истина да унищожи,

заблудата си  черна да защити.

Аристотел, друг титан на мисълта,

също далеч в древността,

по отношение на скоростта,

без пълен анализ на действителността

извод категоричен изказал

и той голяма заблуда  създал,

че ВИНАГИ тежките тела

по бързо от леките тела

падат те на земята,

без да анализира ролята ,

която има за това атмосферата.

И таз заблуда две хилядолетия

мозъците на хората завладява,

изцяло на себе си ги подчинява,

свободно да мислят ги ограничава.

Когато Галилей   установява,

че във вакуум скоростта на падане

и за тежките и за леките тела е една,

жертва на заблудата станал.

Пред “ божи съд” застанал.

Присъда жестока  получил.

В домашен затвор останал

до последните си  дни

за подобри човешки бъднини.

Третата голяма заблуда

за мозъци до полуда,

в продължение за две хилядолетия

е за атома  “неделимия”,

която Френската академия

за аксиома с решение обявява

и с делимостта му забранява

никой да не се занимава.

Таз заблуда  за неделимостта

лишава от свобода мисълта.

Свободно мислещите са в тежка беда,

докато истината удържа победа

и атома от неделим,става делим.

От векове и до днес светът е в заблуда

с мисли обсебен до полуда,

че гравитационното поле  е консервативно

и друго да се мисли е погрешно ,

погрешно и за “непогрешимите” обидно.

И с таз голяма заблуда ,

мисълта, с цензора, без свобода

е в тежка, голяма беда,

която лишава човечеството от благо,

нужно за живот, мило и драго

за решаване на глобални проблеми

без ползуването на гравитацията нерешими.

И за таз заблуда голяма, дълбока яма,

борба тежка, жестока има.

И тя без жертви да взима

доброволно не отстъпва.

И нея истината ще я победи

За да има за човечеството по малко беди.

Но ! И за таз победа,

всеки, които истината защитава

на ,ударите на заблудата ще трябва да устоява

за да може в мозъците на хората,

истината да измести заблудата

и в познанието нова ера да извести,

всички,  мозъци да освети,

да видят, проумеят и узнаят,

че гравитационното поле консервативно не е,

както са проумели, узнали и разбрали,

че земята в пространство ,

със слънцето се движи,

че около оста си се върти

за да имаме ден и нощ,

мрак през нощта

и светлина през деня.

Вечна и безконечна е борбата

между  истината и заблудата.

В заблудата всички са „непогрешими”,

в знанието те са „незаменими”

и са спокойни ,доволни и щастливи

докато „глупак”не се появи

и сам срещу всички не заяви,

че са в заблуда голяма,

на мрака дълбока, черна яма,

която слепи и глухи ги прави

истината да не могат те да виждат

и от нея да се обиждат и гневят,

че „непогрешимостта” им засяга

и на авторитета  им  посяга.

Това ги изпълва с възмущение

 и носителя на истината

 посрещат с отвращение.

Вместо уши да отпушат и чуят,

очи да отворят истината видят,

те срещу нея упорито задават

да я унищожат и заблудата защитят.

Историята ни учи, че заблудата

не може да победи истината.

Истината е в същността на реалността,

заблудата на човека в мисълта.

Истината е вечна, безконечна;

заблудата, като човека е конечна.

Появява се и чезне с мисълта,

победена от истината –вечността.

Така е било и ще бъде до века  

докато го има на земята и в космоса човека.

с тяло, ум, чувства и мисъл конечни

и амбиции страсти вечни

от конечност да стане той вечност

2013г.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Цикли стихотворения
публикувана на: 2014-05-08
прочитания: 86
точки: 6 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход