И вярвам и не вярвам, че се случва
подгонена от нищото да скитам,
замаяна да тичам в две посоки,
отчаяно да търся истина.
Разби се и изчезна всичкото,
остана само спомена, сега и нещото.
От него ще си нарисувам замък,
ще си облека и рокля в бяло,
ще сложа спомена в чували
и ще започна отначало.