Ти винаги ще имаш моята любов,
където и да бъдеш по света.
И винаги ще чуваш моя зов,
ще чувстваш майчината топлина.
Макар така далече
бъди ти там щастлива.
Тогава аз, човече,
ще чувствам, че съм жива.
Далече или близко,
ти в мене си живееш.
Когато плачеш-плача,
и смея се, когато ти се смееш.
Бъди щастлива, дъще,
макар че ти замина
далеч от родна къща,
от майка и родина.
Но трябва да запомниш къде е твоя корен!
И своите приятели да не забравиш!
Да помниш и обичаш своята родина!
Частица от сърцето си тука да оставиш!