На Тамара

Бе малко момиченце...

Видях я, поисках да я имам до себе си, миловидна...

Луната се скри, остави слънцето сега да ни облива...

Роди се ти. И в Господа се роди.

Милите вълни на времето ограждаха ни, имен ден ти е сега.

Кога ли ще запееш? Кога ли ще изникне първо зъбче?

Какво ли е да те прегърнат малките ръце?

Върху раменете на баща си да гледаш света...

Защо като човек е нависоко, се радва?

Защо когато е във ямата пълзи нагоре?

Какво ни липсва?

Светлината.

Погубваме се в ямата, смятаме, че не сме живи...

Когато се събудим, виждаме, че е същото...

Без любим човек, без работа, отново онзи груб свят…

Отново лентяйство от отчаяние...

Не ти се прави нищо...

Сърцето ти иска едно,

случва се друго.

Не че си лош.

Просто не си сигурен.

В едно нещо.

Още не си Го приел.

Запознанство- страдание...

Така минава всеки твой ден...

Запознай се с Него, възлюби Го!

Когато някой възлюбиш,

нали го търсиш?!

Нали искаш да го чуваш,

да го виждаш,

да знаеш, че го има,

че те подкрепя,

че те обича.

Така е и с Бога.

Той те обича

и ти обещава щастие,

ако си с Него.

И сам Той ще ти изпрати това щастие.

Но ти си обезверен.

Казваш- има ли я тази жена?

Къде е? Не вярвам. Всички искат материалното.

Но не е така. Просто попадаш на такива жени досега.

Ти се довери на Създателя.

Пък Той вече знае, остави всичко в Негови ръце.

Ти просто бъди отворен към света.

Обичай една жена като жена.

Другите като сестри.

Пази се да не ги изкушаваш!

Защото всеки си има своя любим.

Своя път.

Ти с нея.

Другата с друг.

Въпрос на време.

Всяко начало както е хубаво,

знай, че трябва през цялото време да е така.

Защото Бог иска да сме щастливи.

Ние сме тези, които се омерзяваме, омърсяваме.

С нечисти помисли.

Вината е изцяло наша.

Нека се учим от грешките си.

И не ги повтаряме.

Ти не знаеш какво е да имаш дете...

Но искаш...

Самото ти желание за брак и дете получава благословия от Господа, сигурна съм.

Значи- ще го имаш.

Защото Той е благословил брака.

Пожелавам ти го...

Да усетиш моето щастие...

И аз те подкрепям,

и ти давам надежда,

защото на мене я дадоха,

аз решавам да я препредам.

Предай нататък тази надежда и ти,

Миловидна.

Може би и ти ще страдаш

по някого, за нещо...

Но се стреми към Светлината, осъзнато.

Бъди послушна на Бога.

А така и на нас.

Но се надявай на Него,

ние- само ще те подкрепим.

Малките бадемки сега спят, Миловидна.

Нека виждат само доброто.

Отминавай с поглед злото.

Малките бадемови очи.

Живи бадеми, въгленови.

Ще пораснеш, миловидна моя.

И нека:

от устничките- думи като бисери да падат,

косичката да покрием с бяло покривало за Господа,

да отидем до трона,

да се поклоним,

с Него да се причастим.

Здрава да си с Него, Миловидна моя.

Искам с теб, на добрите места, навсякъде,

да бъдем щастливи.

Да съзерцаваме творенията.

А ти, приятелю, вярвай.

И при мен беше зима.

Беше студено.

Но Бог направи моята зима

след вярата топла.

Една красива зима,

пълна с очакване.

А щом очакваш от Бога,

Той няма да се забави.

Важното е да знаем,

че Той ни дава най- доброто!

Това, което дори надвишава мечтите.

И дори да ни дава изпитания,

то игото Му е леко.

Приемете игото на Бога като мъдри съвети.

Хайде, мъничка, чакам те да се събудиш.

Миловидно да ме погледнеш.

Миловидно да се разплачеш.

А аз да ти дам шепа любов,

освен млякото, и молитва,

и прегръдка, и игри.

А когато проговориш,

искам от теб един ден да чуя само:

Слава на Господа, мамо!

1.05.2009.