Как да ти кажа много неща
с думи, до днес не измислени...
Как да ти кажа „Обичам те!”
с топли и нежни слова,
родени за тебе в сърцето ми?
Думи от никой не казвани- силни
и искрени, бликнали бурно
от мойта душа.
Как да ти кажа, че липсваш ми
в тъмните нощи и дългите дни.
В мигове страшни- самотно- замислени,
в съня ми тревожен дори...
В стаята пуста сега съм самотна.
Тишината в ушите бучи.
Как да ти кажа, че искам да чувам
гласа ти... че искам ръцете ти-
тяхното нежно докосване...
и твойта прегръдка, която ме прави
истински силна и много добра.
Как да ти кажа, че искам очите ти...
техния блясък и плахост
и тъмната им красота.
Искам да ти кажа „Обичам те!\", \"Липсваш ми!”
Искам гласа ти, усмивката, твоите ласки,
очите, прегръдката... твойто присъствие.
Искам спокойно на твоите гърди да заспивам...
Искам... Но как да ти кажа това, с думи...
от никой неказвани.
С думи до днес неизмислени-
топли и искрени- родени от мойта душа.
Думи... само за теб...
По- добре да мълча.