Мигове препускащи,
коне необяздени.
Мигове - комета от небето
срутена,
вятър - развяващ мечтите
отрязани,
проклятие хванато в шепа.
Мигове щастливи
от Бога дадени,
нещастните - мои са
всички,
трохи изхвърлени
отвънка на прага
за малките, прокудени птички.
Мигове звъннали там на вратата,
ала аз закъснявам отново,
кой е виновен? Не ме дочака?
Мигът или аз сън виновна?!
Мигове - песни за знойните
празници,
мигове - сълзи за вчера
пропуснати,
мигове - наниз в живота
запазени
като в хербария
едно изсъхнало цвете!
----------------------
Минути изгубени в голямото лутане,
минути на радост, любов и утеха,
минути захвърлени в скръбно униние,
минути съдрани като остаряла дреха.
Минути изплакани в миг на безверие,
минути затворени в клетка,
птици отлитнали завинаги,
не можеш да живееш в решетка.
Минути утрешни - напразно очаквани -
примамвани с пусти надежди.
Събирам трохите на всички изпуснати
минути преминали, прежни!
-----------------------
Часът внезапно почука на вратата,
отворих му смутена,неприготвена.
- Идваш рано!Защо не почака?
Защо не звънна по телефона?
А той ме погледна - уморено усмихнат
от толкова бързо препускане,
протегна стрелката
закова ме притихнала
и заедно хукнахме по нататък.
Поспряхме за малко
в прегръдките парещи,
за малко попаднахме в пустош,
качихме се на въртележка от спомени,
прерисувахме надеждите лутащи.
Набрах си реколта посадена вчера.
Напълних празни хамбари.
А там в небосклона изгряваше утрето
и часът като сън го догони.
Закрепена на времето шеметно,
парещо,
напориста и малко безстрашна,
героиня на приказка истинска -
дразнеща,
препускам часа да притисна!