Защо си тъжен, сине мой,
защо печално, тъжно гледаш?
Угасна блясъка в очите твои
и мрачен, своя поглед свеждаш...
Къде изчезна твоя смях,
тъй заразителен,звънтящ,игрив!
Така щастлива с него бях
и радвах се - ти бе щастлив!
Във твойте приказни очи
тъга и болка се е свила...
Недей, дете, недей тъжи,
недей погубвай се насила!
Върви напред, вдигни глава
и виж - край тебе искрени очи,
и забрави, и отмини това,
което днес живота ти вгорчи!
Знам, много, много те боли,
но силен болката те прави.
Вдигни глава и отмини!
И забрави това, което всъщност...
... не можеш да забравиш...