StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,333
   Потребители: 12,359
   Автори: 4,000
   Коментари: 319,056
   Точки: 2,663,310
   Съобщения: 148,806
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,780

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

И болката е бунт на суетата

Малкият бог трепери вътре в мен.
Страхува се от нощните ми земетръси.
Носи ме като дете на ръцете си
и бяга,бяга.
Той е толкова тих и нетраен.
Апатия го увива като змия
и натежава забравата.
Търся лицето му, което не помня.
Лицето на усмихнатия смисъл.
Взирам се в око на дете,
в око на майка
и в око на слънце.
Далечни като детство са планетите на розите
и болката е бунт на суетата,
когато роби сме на себе си.
По загубената улица
едно куче ни води към петък
и е рано за вино,
а късно за всичко останало.
Дъждовете като вдовици
измиват албумите и чакат
примирие между душа и трусове.
Побира огледалото ми локви.
Умира вярата без чудеса.
В сълзите ми съзира благодарност
онзи, който ме носи
през земетресенията.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Цикли стихотворения
публикувана на: 2015-08-13
прочитания: 263
точки: 25 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 11 (виж препоръчалите)

Вход