Пъстроцветна пътека се вие
разпилява листата вятър тих...
Един лист сред длани се крие,
копнеж носи... в ритъмен стих.

Рисува детство, и тучни треви
акостира в лодка от спомени,
сълзи бликащи, радостни дни...
Един лист –  години отронени!

Наниз нанизват дни нови пак,
доотъпкват се... и носят следи.
А един лист - за случване знак
тънкосиньо по морски трепти.

И приливно мечти се търкулват
елегантно от листа приласкани
Дни  като тих пристан разбулват
есенни шепоти в мида събрани...

На бели кръпки се облачи синева
ято птици политат, закъснели...
Изписват знак за посока в света,
запечатват на лист своите трели.

Платна са изтъкани от надежда,
ъгълче от синева копринено мека.
Листа към желан бряг те отвежда
нежно обгръщат вълните, полека.

Една след друга думи носят следа
наричат случване, в добро орисват
Деня веч пристъпва, прокъсва тъма
ажурно лъчи по листа проникват...

Ето, лъчезарен изгрев прошумолява
светлосенки по мисли пак полепват,
чудеса, любов, сбъдвания пожелава
укротени бурите поздрав нашепват.

Деня събрал е в букет пожелания,
есен листопадна ръси златен прах,
сипе с обич, с късмет, вдъхновения...
А листа твой цял изпъстрен е с тях!

(а)

01.11.2011г
цикъл  \"Посветени\"  ; \"Съавторски\"