Ще ме прегърниш ли?... Поне за миг(че от излишност преляла е душата).Не се моля... и не прорязвам с вик...Надявам се... туптеж да е в сърцата.`Ще ме целунеш ли?... И лик до лик да се обвием, да попием топлината... Без думи... в часа среднощен, тих... Надявам се... лечебна да е тъмнината.Ще ме усетиш ли?... С последен стихкогато тръгвам в посока тишината.Без глас... и сили да мълвя „Прости”. Надявам се... заключена да е вратата. 18.08.2011цикъл \"Бяло перо\"