StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,506
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,634
   Точки: 2,643,771
   Съобщения: 152,673
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ДРЕБНИ СТИХОВЕ, КАТО ВЕТРОВЕ - 6



 

Дребни стихове,

като ветрове

нахлуват в мисълта,

от реалността.

Истина да оповестят.

Мечта голяма да осъществят.

Вечен мир да има.

Борба да няма.

Кой света да управлява

и над Вечността да се извисява.

Да няма. Човек, човек да убива.

Без наказания да получава.

 

                „                

 

Мечтата е голяма!

На доброто.

Срещу злото.

Друга  като нея няма.

Злото да го няма.

Само доброто да го има.

Вечен мир да има.

Борби, войни да няма.

Човек, човек да не убива.

Всичко към добро да отива.

 

               „                     

 

Мечта е!

Желание е!

Да отстъпи злото.

Пред доброто.

Алчността,

престъпността,

да изчезнат.

Да останат

И господари да станат:

Обичта, любовта.

Раят от небесата

да бъде на земята.

И в лоното на обичта,

на любовта

всяко живо същество

да е щастливо

докато е живо.

 

          „            

 

С доброто,

без злото

всеки ще е щастлив,

докато е жив.

 

           „              

 

Без алчността

ще изчезне завистта

на човека в душата.

Реалност ще е мечтата

за вечен мир,

в необхватния Всемир.

 

            „                     

 

Ще минат дни,

ще минат години.

мен ще ме забравят.

Но! Това, което  открих,

което изобретих,

хората няма да забравят

и за хиляди години ще помнят,

като закона на Архимед,

побил в мисълта лед.

 

             „                    

 

Срамно е!

Позорно е!

Когато настоящето

за бъдещето,

което науката чертае

не иска да знае

и заблуда величае,

истината ругае.

 

          „           

 

Вечността–Бог,

със закон строг

всичко без пари дава.

Човек, даденото от Бога,

за човешка изгода

за собственост обявява.

Права над човеците да изявява.

Той да ги управлява.

 

               „            

 

В заблуда,

дива, луда,

хората

за истината

са слепи,

Глухи.

„Вода газят.

Водата не виждат.

От истината се обиждат.

Жадни ходят."

 

         „        

 

Мисълта

без мечта

полезно не ражда.

Със заблуди се погажда.

Истините ругае.

Заблудите величае.

 

         „             


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Цикли стихотворения
публикувана на: 2016-01-31
прочитания: 282
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход