Нещо отново съня ми пропъжда,
нещо ме кара да пиша в нощта.
В далечна страна, сред чуждите - чужда,
мислено аз съм си пак у дома.
Отварям вратата, посреща ме кучето,
оглеждам градината моя с цветя...
Прегръщам сина си, момчето пораснало,
което оставих само у дома.
Това е във мислите, а всъщност къде съм...
В далечната, мрачна и сива страна...
Подтискам аз мъката, свила сърцето
и тайно избърсвам издайна сълза.