Бягащ силует прокрадва се в нощта,
Тича бързо той, а зад него радостта.
Все не може тя да го догони.
Клопки my поставя - трошици щастие му рони.

Любов, богатства вечна младост,
Живот охолен предлага тази радост.
Иска всичко тя да му даде,
но не иска беглеца мъките да предаде.

Обзет от мисълта че желае нещо тя в замяна,
Пази нещастието си и не ще да чyе за промяна.
Не може да повярва че цял живот е ощетяван,
Той е този, който беше вечно нараняван.

Надеждата шега с него си направи
и вечна рана в гърдите my остави.
Проклет да бъде този, който в очакване живее,
че щастлив може да бъде, няма той да проумее.

Неверниците щастието отричат,
Във вечната тъга несъзнателно се вричат.
Който за помощ подаде ръка преди глава да вдигне,
Радостта вечно ще го гони, но никога не ще го стигне.