Казвал ли съм ти, приятелю,

за бащиния дом,

там дето израснаха децата ми

в бащиния храм.

Пред портата разтяха

две хубави липи.

Разтяха, а не старяха,

а минаха толкова лети.

През лятото цъфтяха

осеяни със злато.

Децата все около нея играха

и от нея лек беряха.

Там в бащината къща

ме посрещаше с прегъдка топла – старата ми майка,

а с трапезата богата

ме изпращаше бащата.

Там, като две звездици

разстяха моите сестрици.

Едната бе с коси с цвят на пшеница,

а другата тъмна като черница.

Ех, пустите години отлетяха

и най-скъпото отнеха.

Сега, приятелю, с мъка на сърцето аз си спомням

за скъпото семейство и бащиния дом.