България - земя благословена,
земя на хиляди хайдути, воеводи,
на мъченици и герои - земя свещена,
по нея сянката на Левски още броди!
Аспарух на кон препуска
по безкрайните полета.
Спира се за миг - ръце отпуска,
взира се - изпълнен ли е днес завета.
Кирил и Методий букви пишат
за любимия народ,
а Борис със вяра силна
го повежда към възход.
Симеон - велик владетел
води нашата страна
и България на три морета
мие своята снага.
Самуил с огромна мъка
гледа ослепените войници
за родината - България
станали те мъченици.
Батак помни там клането,
пази той кръвта пролята,
костите във църквата, където
не пожалиха дори децата.
Шипка помни боевете,
храбрите войници там.
Върху паметника светят
имената им навеки, знам!
Жива е България - ще бъде,
щом помним своите герои,
щом крачим смело в пътя труден
и пазим своята история!