- Сияйна, спиш ли? - попита с шепот Вечерницата.

- Будна съм, звезда - рече кротко тя.

- За какво мислиш?

- За хората и приятелството.

- То за тях нали е скъпо?

- Безценно е, Зорнице, то е богатство.

- Каква е цената му в монети?

- Няма такава - в човешкото сърце по-ярко от злато свети.

- Луна какво значи да си другар?

- Да помагаш и обичаш другия, да си поделяте от проблеми тежкия товар.

- А какво прави добрият приятел?

- До теб е, утешава те, изслушва и не е предател.

- А ако те предаде човекът?

Всеки заслужава втори ри шанс. Да му простят нека,

но не всеки забравя.

- А приятел кога сe оставя?

- Никога, звезда, ни в добро, ни във зло,

до него си неотлъчно във всяко едно.

- Сребърна, а ако  той плаче, а ти се смееш?

- И него, мила, опитваш да разсееш -

подаваш му ръка и топла прегръдка

и на лицето му тозчас усмивка цъфва.

- Луна, по какво се другаря познава?

- Ако го чувстваш близък и мира не ти дава

добре ли е да разбереш,

тогава някой веч приятел ти става.

-Тогава си ми най-добра приятелка, Луна.

- И ти на мен си… ш-ш-ш-ш-ш тихо, че земята заспа.

- А Луна, Луна, само последно -

как показваш че си приятел?

- С мили думи и жестове внезапно,

когато човек най-много се нуждае му показваш.

- Тихо, видя ни един звездогатател.

- Много си ти Луна мила.

- Благодаря ти също, а сега заспивам.