В свят неприветлив
и живот суров,
где всеки на другия копае гроб,
сред тъмен от погледи зли небосвод,
где мечтите бледнеят
и се чувствах сама,
изгря из отчаянието
Спасението, Тя.
Сияйна, пътеводна
изплува случайно ей така
в автобусната седалка -
от мъглата на тъмните лица
изведе ме нейната добрина.
Със син кристален поглед пътя озари,
с топла усмивка съмнението разтопи,
с думи - билки излекува мойте рани,
с мен пред клеветата чужда
дръзко се изправи.
В сивия ден-дъга
опора на сломената душа.
Да, Тя ме промени
и с обич подкрепи -
каза ми „не си невидима, нито си няма,
хайде, ти стани” -
надежда в мене съживи.
Оттогава все напред вървим
и щом е с мене мойта смела дружка
всеки връх ще покорим.
Приятелка вярна и с несломим дух,
всеки път казва “Не се отказвай, давай пак - на другите напук”,
или даже без думи с прегръдка ме успокоява.
Рядко се намира приятелка такава.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me