Ту реалност, ту мечта,
веднъж радост чиста,
друг път тъжовна сълза.
От моя свят крилат
от блянове изграден
прелитам аз във истината-
понякога свят студен.
Едното бе спасение,
другото- гибел,
ала разбрах,
че този свят тъй лош не бил.
Хора има тук, които обичам
и щом в нужда са те
аз трябваше към тях да тичам.
Уви, потапях се във себе си
при всеки нов проблем,
обвивах се във мисли,
загърбвах го нерешен.
Но време дойде съдбовно
и съзнанието ми волно
от ужас бе покосено,
че дилемите в живота нерешени
изсипаха се като от котле загорено.
Попариха душата
и тя разбра-
проблеми да оставяш
без да ги решаваш
било е грешка- огромна беда.
От тогаз се научих
да мечтая, но с мярка,
да се рея в светове чудни, магични,
но да не забравям така
истинския свят и в него хората любими.
И щом трудно стане-
умът в реалността
да премине,
за да изгони болките,
да се изправи пред пропастта-
да я прескоча лъвски
и във фантазията
да се завърна уморена.
Мечтай, мечтай,
туй човека крепи,
но за да не запада твоя свят реален
в него понякога връщай се ти-
с усилия и него в Мечта превърни.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me