„Не е добра, голяма е беля,
по-умни сме от Нея, да.”
… гаргите черни събрани на ята -
истерични клюкарки
мълвяха лъжа след лъжа.
„Напротив,Аз силна съм
и можеща, и знам -
на вас ли птици проскубани
ще се дам!”
Въздух пое си, кураж си даде
и не се предаде.
Заграчиха грозно
завистливите птици,
че е по-мъдра от тях
накокошиниха пера-черници.
„Вижте, Тя е дръзка
смела е даже,
как смее да е повече от нас
и хубостта си да покаже!”
И закряскаха още по-силно
тез безчестни гарги -
уплашени, че нищо са пред Нея,
ослепени и от хубостта Й.
„Грачете, грачете бедни и жалки
не ви мразя, но не виждате колко сте малки -
невидими, и грозновати,
не защото сте черни,
а защото думите ви всички нараняват,
и лъжите ви неверни
без приятели ви оставят.”
„Та вие сте сами
и не ще ме пречупите,
да ме засрамите от самата себе си -
надали!
Комплекси аз нямам, уви.”
И с усмивка хитра ги порази.
Ококориха те тъмни очи
в почуда и завириха опашки:
„Как може, как може”,
но всяка тихо си помисли,
„Май Тя е права, Боже!”.
И се сепнаха защото
Тя беше небеса над тях -
олицетворение на вяра, на Доброто.
Ах, как дребни се почувстваха
наш\'те клюкарки -
невзрачни, лицемерни -
като хлебарки.
Но в миг злорадите сърца
напълниха се:
„Вижтe, вижте в очите Й сълза!
Ха, печелим - предаде се, да,
ура, ура.”
Дочу Тя злокобната радост
и от раз заби сърцето й осъзнало -
„Смейте се напразно, пернати прокоби -
Мен боли ме, но чакай, постойте
кой е казал, че щом ми тежи
ще ви дам да ме сломите
заедно с душата ми?”
„Страхувайте се черни
и знайте, така е-
Аз ще съм все по-прекрасна и силна”,
и Феникса, Тя не се предаде.