колко светове трябва да създам
за да имам оправдание
че бързам
че не бързам
че закъснявам
че се разкъсвам
че полезното става приятно
(ако си затворя очите)
че приятното не винаги е полезно
но мога да го втълпя на другите
и да си навлека още няколко (не)приятели
с които да докажа сентенцията
или тотално да разместя местата на възможностите
заради които оплитам (често) директрисите
а математиката все повече заема място в живота ми
обира плюсовете и ми връща минусите
тук там равенство като бонус (снисхождение)
което е най нестабилното понятие
(не-стабилно-не-равенство-не)
и се питам колко ли е въпросът
който трябва да спра да си задавам
след всяка втора загуба
защото първата се преглъща
като демо-версия на обстоятелствата
винаги в полза на по добрият играч
(който почти никога не съм аз)
за това продължавам да създавам светове
да тъпча в тях пропуските
или просто за да има къде да си поръчам коктейл
докато дойде време да платя сметката.