На някакъв сбутан перон съм.

Отдавна обрасъл с трева.

Между сенките и сънищата,

          между дните и нощите, 

притичва внезапно нещо –

извънредно, остро напомнящо истинско.

Докато се обърна изчезва –

       остава усещане за дежа вю.

Изтъкани от и вплетени в илюзии,

оплетени с въпроси и безумие,

най-дълбоко сънуваме будни.