StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,749
   Потребители: 12,417
   Автори: 4,034
   Коментари: 322,540
   Точки: 2,663,681
   Съобщения: 169,022
   Лексикони: 4,503
   Снимки: 10,710

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Зелено отвътре

Бавно процеждат се
тънки лъчи
през пръсти ревниви
на дъбови клони.
Слънцето търси
раменете ми. Спи
на скута ми совичка.
Нежност се рони
от пух перушинен.
А ти си... къде?!
Гората те чака,
твоя сянка нощта е.
Бръшлянови змии
стискат мойто сърце,
а как да ги спре
слабостта ми не знае.
Дриада изгубена
в горска тъма.
Къде е дървото ми?
Отсече го мракът
и скитам се - плаха,
ранена сърна,
пусна кръв по бедрото ми
къпинова драка.
Танцуват светулки
от фини лъчи,
в косите ми падат
и съм цялата лято.
Рисувам лицето ти
в езерови води,
а бездната мами,
с лепкав шепот на блато.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Сюрреалистична
публикувана на: 2019-04-05
прочитания: 119
точки: 13 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход