StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,731
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,331
   Точки: 2,646,050
   Съобщения: 155,813
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Зелено отвътре

Бавно процеждат се
тънки лъчи
през пръсти ревниви
на дъбови клони.
Слънцето търси
раменете ми. Спи
на скута ми совичка.
Нежност се рони
от пух перушинен.
А ти си... къде?!
Гората те чака,
твоя сянка нощта е.
Бръшлянови змии
стискат мойто сърце,
а как да ги спре
слабостта ми не знае.
Дриада изгубена
в горска тъма.
Къде е дървото ми?
Отсече го мракът
и скитам се - плаха,
ранена сърна,
пусна кръв по бедрото ми
къпинова драка.
Танцуват светулки
от фини лъчи,
в косите ми падат
и съм цялата лято.
Рисувам лицето ти
в езерови води,
а бездната мами,
с лепкав шепот на блато.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Сюрреалистична
публикувана на: 2019-04-05
прочитания: 88
точки: 13 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход