Жестокостта на вятъра влудява,
той иска бавно да проникне в мислите,
сковавайки и порива, и болката,
и пламъка във уморената душа.

А прелестта на слънцето ранява,
то заслепява сетивата ни
и безчувствени оставаме за всеки допир,
всеки миг.

И как ще разберем кога
от бесни ветрове и ледени слънца
във живи хора пак ще се превърнем?