1.
Отново сребрееш, вещице.
Косите ти имат цвят на роса.
Сребърнометални нишки...
Тънкострунни са.
Вятърът свири на тях
моята тъга.
Вино от метличини
наливат ми устните
на уморената ти нежност.
Тръпчивосин хлад.
Жадна съм. Пия.
Страхът ми напусто е.
Дори да умирам,
не се връщам назад.

2.
И всички макове
и чучулиги в полетата
събират дъждинки
и пият със мен.
Чурулика омарата
и се загръща с небето ми.
Татуира си слънчице
моят горделив ден.
Ще се умилква
да му говориш за скритото.
Какво ще му кажеш
ти си знаеш, нали?!
Жадно е сърцето ми,
а чашата му ненапита е.
Някаква музика
в дълбините ми звучи.