StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,059
   Потребители: 12,400
   Автори: 4,024
   Коментари: 320,493
   Точки: 2,657,399
   Съобщения: 156,651
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,692

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Всъщност, нямам котка

Глухарчета - звезди ми набери,
преди да прецъфтят и да отлитнат-
куп пухчета изпъчени с лъчи -
уханен карамел и мед. Транзитно
прелитат гарги с вид зает над мен.
Къде ли носят чантите си тежки?
Дали са пощальони?... Тежък ден
краката влачи си, типично по човешки.
А майка му направила е чай,
леглото му оправила, го чака,
да го целуне и нахрани... Сладко. Май
в завивка пухкава се гуши брат му - мракът.
Ще го събудят всички сънища събрал-
овчици рошави да заведе на паша.
Ще дрънне нежно чан, а той с кавал
онази песен ще подхване - само наша.
Глухарчета - за вино и за чай
побързай, набери ми, че съм жадна.
Спи котката ми свита на кравай
и мърка като нощ. Ех, стана хладно!

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Сюрреалистична
публикувана на: 2014-04-29
прочитания: 283
точки: 27 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 11 (виж препоръчалите)

Вход