Сложи си
сребърните ръкавици.
С фин воал
мъглата роклята ти е
наметнала и свети
плеяда бисерни снежинки.
Сняг и кал
плетат дантели.
Ледени пътеки
хързулват стъпките ни
в стар виенски валс.
Прегръдките ми
ще те стиснат здраво.
Не се страхувай!
Просто няма шанс
да те изпусна
върху почвата корава.
Че Коледа в
камбанките звъни
и часовете бягат-
северни елени.
Броим със шепот
тез последни,
зимни дни
и лъжем се, че
не е хич студено,
когато бузите ни
пламнат в
блед кармин.
Целувам устните ти -
плаха пеперуда.
Декември смее се.
На зима - блуден син.
Завърнал се в
дома... като по чудо.