Вие със нощта скитаща се вълчица,
подпират я с гласът си и крилете на вятъра.
Зее рана - озъбена като стръвница -
кръвта изтича
и живота вече нищо не значи.
Плаче над долината самотна звездица,
с шепи от пепел повей сълзите покрива.
И таз мечта се оказа мръсница -
а звездата в нощта
продължава да плаче.
Вена разплетена като тънка връвчица,
късчета мигове - бездиханни и разпилени.
Колко е скъпа всяка капка кръвчица,
но умиращия вече очите склопява -
натежели и безмълвно смирени.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me