Животът е претъпкан ВИП трамвай

И всички сме качени  вътре в него,

А свободата – верен глашатай

Го гони с вечно наранено его.

Трупът му, стегнат в релсите напук

Препуска между неизвестни спирки,

Изхвърля стари пътници, боклук

И гълта нови, хулен и освиркван.

Парадът на осъдени души

По пътя си умело циркулира,

Аха да паднеш, ала пак висиш,

В една ръка надигнал халба с бира.

Веднъж попита някой – докога?

Смъртта извърна поглед тих нехайно.

Дордето те затрупа жив снега.

Шосето на живота е безкрайно.