В живота вече всичко е така:
игра на зарове и ход на пешки,
залагаш себе си в ези-тура,
не се вълнуваш от съдби човешки.
Да вземаш не е никаква беда,
но виж...да даваш, туй е друго нещо-
отслабваш духом братко и това
на твоя враг, ще му се стори смешно.
И срещаш в погледите лудостта
на хората по пътя дето срещаш,
но вгледаш ли се ще откриеш там
и свойто отражение насреща.
Навярно в тази луда надпревара,
животното в човека надделява.