Предизвикваш в мен усмивка –
петнадесетгодишна…
Такава съм във теб –
ни бъдна, ни предишна…
А просто – твоето момиче…
И ти си ми простил,
че бях далече…
Съдбовна вяра
в капки дъжд
по вятъра предрече
нашата любов…
Поникнала от семенца
на тишината в нас…
Усмихвам ти се.
Усетú ме!
Във тайнственото
паралелно измерение...
© Павлина Петрова