Проклето пълнолуние! 
Виси
над сянката ми -
криво огледало.
Вишновката на баба
в мен горчи -
не ме напива.
Стъклено съм тяло,
в което вятър се напуква
и кърви
ракията домашна,
с вкус на вишни.
Разлива се.
О, Боже, как боли
да се изяждам, че
от мене
не зависи нищо!
Но слушай, ти,
на всичкото напук,
не ще зарежа
своя кон
в калта ти.
Ще го измъкна
с нокти и с зъбИ.
На път застане ли ми
някой,
ще си пати!