Сърцата се пробуждат
в началото на всяка нежна пролет,
пробуждат се от мътни сънища и недокоснати мечти
и заживяват те с мисълта за полета
през лятото, обляно в божествени лъчи.

Но лятото пристига прашно и горещо,
потъпкало копнежа в уморените сърца,
раздрало всяка рана да гори до вечност
в най-изгарящия залез на деня.

Тъй лятото пристига с дива злоба...
за да потъне в есента.