В дъното на душата
езерото заблатява
и лилиите даже
не го правят красиво.
С всеки ден
все по-тинесто става.
Вярата в хората
дави се и загива.
Аз съм вълчица единачка
и вече се бия сама.
Няма отговори еднозначни.
Само безгранична пустота,
в която всичко изгнива
и е толкова мрачно.
Няма да се дам.
На всяка обида ще отговоря,
нищо че после
като катран ще горчи.
Гордостта ми е жива.
За нищо няма да моля.
Облизани рани заздравяват, нали?!