Приличаш ми на дете, което рисува в пясъка своите нелогични мечти, зад гърба ти океанът - твоята стара баба плете дантели от синьо-розови вълни, а горе облаците са ято диви гъски, понесли в човките си стръкчета ярка светлина към сънливите си гнезда, кряка гальовно тишината...