Гората... И онази тънка тръпка,
набола пръстите с игличките на бора.
Ухание на сняг.Студена глътка
от въздух чист.Сподавен миг умора.
Трошат се мислите ми, звънки и капризни.
Днес, само миг, съм нежна и ранима
и под разгърдената ти, червена риза
рисувам знак с парченце горда зима-
снежинка, после втора...Крехък свят,
бои нетрайни, а от тях настръхваш бледен
и чувствам в себе си, в кръвта си твоя глад
да бъда твоя, твоя слънчева победа.
Сега си цезар, моят леден господар
и тази роля ми е малко непозната,
но нека бъда твоя декемврийски дар.
По ложето от сняг цъфтят цветята-
кокичета, с ухание на страст.
От тях дъхът ми пие и се слива с твоя.
В душите -мост .Тъгата няма власт
да раздели, да разруши,снежинке моя.