Понякога,
когато думите се
разхождат по
булевардите
и някъде вали, а
на мен ми е
кално и шльокаво,
търся си смисъла,
а той все се крие...
Може би
в Изгубени вещи
някой надеждата ми
ще остави.
И нея забравих
в едно
квартално кафене
след нощ на запой
със живо пиано.
Музикантът беше
допотопно конте,
но свиреше, дяволът...
Май че бях пияна
след ден пълен с нерви,
поледица и мъгла...
Когато съм тъжна
много лесно се напивам.
Водка ли беше
или мартини...
Портокалова кора
имам в джоба си...
А казват, че всичко
ще ни мине...
пък то не минава,
като рана смъди
и по първи петли
вече не търся смисъл...
Искам само
да затворя очи
и да се събудя в Рая,
ако Господ ми го е писал.