Какво държиш -
сърцето ми ли бледо
в жестоките си пръсти
с остри нокти?!
Това ли ти е
гордата победа,
та поглед впил си в мен,
през кални локви
минавайки
като насън?!
Прости ми,
но в мене празнотата
няма име
и взел си нещо
мъртво,
не боли ме -
парче от камъка
крайпътен си откъртил.
Поне иди при някой
майстор скулптор
да ти извае
мраморна камея
от този студ
във шепата ти хрупкав,
лицето ми да съхрани във нея.
Носи я в джоба,
може би ще пази
душата ти -
объркана и слаба,
когато пиеш
и когато любиш
и ще ти бъде талисман...
Почти до гроба.