В заплен на утрешни переспективи

продавам бащината родна къща...

Каиша дупчих, все в алтернативи,
 

до днес, додето почна да се мръщи...



На кризата, май непреходност зрима,

прочетох във съжителството, без покана...

Видях, натрапницата, как ни взима,

 и глозга къщата – гризе я, чак до камък...

С житейската ми мъдрост, от колана,

след нивите, дома свещен продавам...

И, ей - покъщнина, и два юргана,

 в нагъчканата бричка, днес стъкмявам...

Жена, дете, и аз... Без дъх останали,

с далечни пътища, покой ще дирим...

Дано с тоз вятър, който ни е хванал,

 дано с коремите от глад не свирим...

 

В чантето - керемидчица прикътвам -

земята си, дома да не забравям...

Жарта им, и душата непокътна,...

 след залъка, света, доде изравям...