Две ,три стъпки по коридора,
рязко отваряне на вратата
и нахлуване сред покоя в още сънената ми стая.
Ти...разхвърляш куп спомени на талази прииждащи
и посипваш очите ми с пеперудени нишки.
Ти...протягаш два погледа на стената отсреща и
отчупваш със устни ябълката гореща.
Ти ме завиваш с учудване ,
аз - изпадам в безпаметство,
после с шепи събирам тишина от тавана си.
После - виждам пролетни думи в живите длани отсреща
и протягам зениците в тях да те срещна.
После,всичко се губи,като мрак по нозете полепва,
полудявам в сърцето на стаята търсеща звуци от флейта.
Флейтата се е скрила в ъгъла,а до нея - обелка от ябълка,
а до нея - безжизнен спомен за отчупена хапка.
Полудявам сред студа на очите си,
прах полепва по устните свити.
Само в ябълковите нощи пеперудени са сълзите...
Рязко хлопване на вратата и
на стъпките по коридора.
Аз вървя по тавана на твоята млечна умора.
Пролетна есен е!