Отчаяно изгря луната,
в самотна звездна пелена.
Намерила отдушник в тишината,
до ъгъла на свойта самота.

Дъждовно се усмихнаха павета,
в сълзите... на небето сиво.
Отвориха очите си лалета
и всичко уж е весело,красиво.

А слънцето въздъхна и стопи,
слана от мигове измамни.
Зад малък облак закрепи,
надеждите с копнежи тайни.