Разлистих си душата…
в далечна синева…
Поисках с нея да се слея…
И синьото в просторите
чрез мен да затрепти…
За да усетиш порива…
Душата ми към теб лети.
А вятърът разбърка мислите…
(за малко ме смути…)
Но си останах… истинска…
Небесно синьо се разля в сълзи.
© Павлина Петрова