Приклекна зимата по пладне
и пазви вкиснати раздруса.
Следобедът се свъси и нахално
опипа бялата ú фуста.

Дочу се кикот женски зад мъглата
и мъжки шепот го догони.
Задъхани се хвърлиха нататък
в прегръдката на смръзналите клони.

И беше вятърът препуснал
необязден като рошав скитник.
А страстни снеговете хукнаха
потайната любов да коментират,

небесни криволици драскаха
и дълго спориха с паважа,
че бивало ги, виж, дъртаците
и малко прекалили даже...

Когато клюката отмина,
на топло всеки се затвори.
Единствен дядо спомена, че зимата
заченала със нова пролет...